... but you can have what's left of me...

18 Декември 2008, 10:39

Това са думи от лиричната песен на изневерилия мъж. Няма начин да не сте гледали поне 2-3 романтични филмчета, в които силният пол се извинява на половинката си точно с тези думи. Аз лично обожавам песента, но точно в този момент си мисля: "Нима има нещо романтично в това да живееш с някого в отегчение, да му изневериш и чак тогава да потърсиш романтичното? И нима повечето мъже са толкова глупави, че да повярват в женската наивност, която ще опрости грешките им само заради парчето?" Не, не мисля така.

Ако трябва да съм честна и аз съм си мечтала за една от въпросните романтични сцени на словоизлияния и горчив израз на болката от стореното в мъжките очи. Даже съм си въобразявала, че виждам такава болка, че тя съществува. Не се отнася за всички, но горчивата истина е, че на повечето мъже наистина не им пука дали ще ви наранят. След всяка грешка прошката е по сладка нали? А ако те не ви обичат достатъчно, за да ви оценят и да са коректни спрямо отношенията ви, защо пък вие да не ги обичате достатъчно, за да им простите след няколко мили думи и торба с ласки? А защо не и да не ги пуснете в леглото си, за да се отъркат във вас, след като са се отъркали в някоя друга "невероятна"? А, защо не? Защото така.

Противно на очакванията ви, не са ми изневерили и не мисля, че скоро ще ми изневерят, но оглеждайки се, започвам да преразглеждам света и двата пола по един много различен начин. Защото ситуацията със закъснялата романтика ми се вижда отвратителна и вероятно, от която и страна да стоим, стига да се съгласим да играем въпросната игра, някак си, май и ние ще станем част от тази отврат. Не само заради "търкането", а защото ако го възприемаме с оправдателните думи "беше само физическо..." значи нещо не ни е наред. Защото, за да стигнем до "търкането" с половинката, първо трябва да сме "овъргаляли" душите си един в друг и да сме узрели до мисълта, че когато сме с някой, думата дуализъм не съществува, за да се отдадем изцяло на този някой, и чак тогава да стигнем до въпросното "търкане".

С цел да не се окажа сред имената на феминистките, ще се оправдая с това, че не визирам само мъжете, но съм на такава вълна, защото това са последните ми злободневни наблюдения от света и у нас... В заключение ще кажа, и че ако някой ви обича истински ОПРЕДЕЛЕНО ще го забележите. Ако ли пък не... попитайте този някой дали ви обича и колко точно ако отговорът е положителен. Затварям очи с мисълта, че той или тя ще бъде честен с вас, защото сте ценна част от живота и бъдещето, от спомените, настоящето и мечтите. Отварям очи и влизам в класацията на песимистите... Чувам някой да шепти: "Не обичам да изричам онези две думи...". "Обичам те!" ли? Обичаш ли ме? Ако те е страх от думите покажи го на света тогава, не го изговаряй... Утре може да ме няма, утре може да ни няма, но светът определено ще ни е запомнил ако сме имали достатъчно смелост да обичаме и да не се страхуваме от чувството. Дано ни има утре... защото днес мнозинството мълчи и бездейства. Затварям очи, но нито чувам, нито проглеждам с душата си...