Бяла любов

/03 Декември 2008, 14:47/

Често животът е несправедлив към нас и единственото упование, което намираме, е в образа на любимите същества. Прекрасни цветя в сивия делник - това са те щом се усмихнат и прогледнат дълбоко в душата ни с чистите си очи. И макар никога да не съм виждала брака като цвете, някой ме накара да поразмисля и да открия красотата на съпружеските отношения, когато те са искрени и дълбоки.

Предната вечер беше специална за двама членове от семейството ми - любимите баба и дядо по майчина линия. 48 години съвместен живот! - на това му казвам любов... Питам се дали им е било трудно през всичките тези години - да си останат верни един на друг, да живеят в такъв семеен мир, да отгледат две прекрасни деца с много любов и да ги направят достойни хора, които също да създадат живот по клоните на семейното дърво. Вероятно, ако не бяха минали през всички тези трудности, сега нямаше да са заедно, да празнуваме тяхната годишнина и в същност, мен също нямаше да ме има...

Възхищавам им се от сърце. Днешните бракове са толкова непостоянни и фалшиви. Аз самата съм дете на разведени родители - разбира се, вярвам, че аз и сестра ми сме създадени с любов, но явно, че любовта в наши дни просто не е трайна. На фона на всички семейни прелюбодеяния и измами, интригите и заблудата, че след 10 години все още ще сме заедно, моите баба и дядо наистина изпъкват с белотата на отношенията си.

А като стана дума за бяло, искам да споделя най-красивата част от снощния празник - това е цветето на любовта и мира, което е съпътствало възпрозизводството на рода ми още от сватбата на баба и дядо. Много пъти съм слушала историята и тя е все така красива и обаятелна в съзнанието ми - баба и дядо сключват брак, а баба е красива и млада и стиска в ръцете си непретенциозно букетче от бели хризантеми. И оттогава насам всяка година на тази дата тя получава по една хризантема, съпътствана от спомена за всички изминали години, които е прекарала с човека когото обича, и който я е дарил с най-голямата радост в живота й - децата, внуците, семейното огнище. И с моите математически познания изчислих, че досега баба ми е получила повече от 50 хризантеми от любимия - а дали някоя жена днес може да се похвали със същото? Чудя се, защото откакто ме има, всяка година на тази дата аз виждам онази любов, разположена във вазата на кухненската маса и се вълнувам дълбоко, надявайки се един ден някой да ме обича по същия начин и този някой да има своя начин да ми го покаже.

Аз лично съм привърженичка на червените лалета, но любовта винаги ми е изглеждала бяла - нежна, прекрасна и истинска. Изпитвам натурален далтонизъм и към всеки недостатък, щом моето момче ме погледне с големите си очи, които казват толкова много. Виждам само онази бяла чистота и ми се иска да вярвам, че е истинска като на тази в семейството ми. Искам само бялата любов, макар и да знам, че времето ще я оцвети. За мен обаче, тя винаги ще остане такава, каквато я познавам сега - изключителен извор и проводник на сила и щастие.