Мислите на един пич

5 ноември, 2008

Наскоро прочетох книга, озаглавена “Мислите на един пич”. За мое най-голямо учудване-оказа се доста забавно и оригинално четиво. Във въведението авторът – Клим от София – претендира, че е бивш наркоман. Запознах се по-обстойно с библиографията му-оказа се, че в нея наистина варират две имена, тясно свързани с темата: “Тревата” и “Тревата 2”. Не съм се докосвала до двете произведения, но предполагам, че като голяма мразителка на порока бих си ги купила.

Както и да е, не съм ничия съдница, още по-малко литературен критик. Впечатли ме обаче хумора на автора и с чисто сърце бих казала, че ще се радвам един ден децата ми да прочетат поне част от творбата. Така най-лесно бих могла да им обясня какви термини да не използват в речника си. А като стана дума за речници, в книгата са поместени две кратки статийки, озаглавени “Магарешки речник” и “Магарешки речник 2”. В него може да откриете разнообразни дефиниции на думи като зубър, Баба Яга и айрян. Естествено най-оригиналната дефиниция беше тази, разграничаваща блуса от чалгата. Тя гласи нещо от типа на следното: “Когато на кофти човек му е хубаво-това е чалга, а когато на хубав човек му е кофти-това е блус...”

Заинтересувах се обаче най-вече от въпросите: “Дали всеки, който някога е пушил легалната в България тревица, придобива в последствие такова чувство за хумор или уважаемият Клим си го има дар свише?” и “Дали, за да си купи един младеж в България книга, тя трябва непременно да е наблъскана с думи като спринцофка, ганджа и прочие...? ”
В глава ми изниква и друг въпрос: Защо едно младо момче ще си окепазява репутацията като издава книга, която го поставя в такава светлина за читателите? Не мисля, че това действие е извършено с цел печалба... Защо да се залъгваме?-вероятно сестра ми е една от малкото, която се е бръкнала 5-6 лева за книжле в калибър 30-40 листа, във формат, наполовина, колкото стандартния А5. Размерът обаче едва ли има значение- книжката е отрупана с бисери, чието истинско значение не би се побрало дори на страниците на “Граф Монте Кристо”.

В заключение ще кажа, че книжката е наистина много приятна, далеч по-добро четиво от много други. Ако трябва да я сравня с Космополитан, което би било нелепо, бих я оценила с 5 по скалата от 6 за оригиналност. Без значение от афинитета ми към сериозните книги тип “описание на трагичния живот на някоя бедна душа”, ще споделя и, че макар, че се изразих толкова лошо за книжката, тя ме спечели със своята непринуденост и съвренен цинизъм, който е съвсем в унисон с положението на държавата ни. Дори вече, когато имам нужда да се разсмея на глас, разчитам на нея, тъй като разгръщането на страницит и предизвиква дестска радост в “зрялото” ми сърце. Ако не ми вярвате, влезте в най близкия “Хеликон” и отгърнете на главата : “Играта на играчките”. Прочетете я-никой няма да ви ступа. Така правим ние старозагорците.., а и тя е само 3 листчета, ако не ме лъже паметта. Така ще стигнете до последния й ред, който от известно време е любимият ми цитат, изместил дори Шекспир. Той гласи “Зайо се оригна тихо на цвете...” След този откъс няма как да не се бръкнте и вие за готината книжка. Това ще омилостиви и продавачите в “Хеликон”...