По изпитите... в София

Голямото кандидатстване ала `09 завърши. Донякъде благополучно, донякъде не чак толкова... Интересен беше процъсът на изпитване, нагласата на изпитваните и най-вече отношението на изпитващите. Визирам по-специално устния изпит по Журналистика в два от престижните софийски университети-съответно ВУЗ-овете “Климент Охридски” и УНСС. Но за това.. по-късно. Ще започна от самото начало.

При мен кандидатстването започна с подсигурителна фаза-подаване на документи за Варна (ВИНС) с матури. Както сами се досещате с високи резултати на зрелостните изпити няма как да не влезеш във ВУЗ, който дори не е определил коефициент за намаляне на оценките им. И така преди седмица разбрах, че съм приета в специалност Туризъм, която беше първото ми желание в този университет. Разбира се след другите резултати аз преотстъпих мястото си на някой друг, който повече от мен е искал да отиде в този университет.

Самите изпите в Sofia city за мен започнаха на 10 юли. С голяяяямо желание писах за самотата в поезията на Дебелянов и благодарение на проверяващите в Софийски университет и своите усилия, които по тази дисциплина съвсем не бяха много, та оцениха ме за 5.25. При толкова много двойки напрово се почувствах гениална(...,но все още си мисля, че нещо куца в системата за изпитване по време на кандидат-студентската кампания).

Следващият изпит беше на 14 юли, отново по литература-този път тест в УНСС. Интересна беше скалата за оценяване. От общо 60 въпроса аз имах 8 грешки и бях оценена за 5.92. След известно пресмятане установих, че оценката ми не е завишена. Системата тук е: За верен отговор получаваш 4т., а за грешен ти се отнема 1т. Да речем, че всичко е в полза на кандидатстващия...

Последва писмения изпит по Журналистика в Софийски универсистет. Писах по темата “Братя”, която ми се стори много интерестна. Не очаквах висока оценка. Още на предварителния се убедих, че тук проверяващите не си поплюват. Но резултата 4.50 ми допадна, тъй като влязох в бройката на първите 350-миропомазаните люде, които отиват на устен изпит.

16 юли. Изпит по история в СУ. Много, ама мноого зубрачи. И още повече късметлии, които от българската история са учили единствено средновековие. Е аз бях понаблегнала на Възраждане и нова история и не се представих особено блестящо, но пък се зарадвах за всички късметлии (такъв им е бил късметът..).

18 юли. Отново изпит по история-тест в УНСС. Въпроси от типа: “Кога е създаден славянският факултет на СУ?” не само, че изглеждаха очудващи, но и буквално закопаха мнозинството. Изкарах по-висока оценка от тази на предварителния, но определено не останах доволна. Какво да се прави.. явно историята все още не съм я научила...

21 юли. Писмен изпит по Журналистика в УНСС. И аз закопавам за първи път в живота си борещите се за 25 места момичета с оценка 6.00 на темата “Време е”. На устния изпит тук на 25 юли също се справих добре. Комисията се състоеше от зрели хора, които третираха изпитващите с респект, поне по мои наблюдения. Влязох в най-страшната стаичка, където ако не се лъжа изпитващите бяха завеждащият журналистическия факултет в УНСС Петко Тодоров и една приятна госпожа, чиято личност не познавам. И така поговорихме си на 6 очи. Приятно впечатление ми направи това, че изпитът се състоя на един чин-аз от едната му страна, а изпитващите от другата (седнали на еднаква височина). Клъцнаха ми 0.25 стотни от оценката за въпрос за Обама, за който се запънах, но като цяло нямаше заяждания и дори ме изпратиха с думите: “Е, значи се очертава догодина да сте наша студентка...” След този изпит мнението ми за въпросния ВУЗ се вдигна много.

Обратно пропорционално или ако искате разбирайте неприятно мина устният изпит в СУ. Можех да си избера комисия. И понеже съм куражлия си избрах точно стаята на Гого Лозанов и заместник-ректорката на факултета, за която ме бяха предупредили, че е копие на една героиня от Таласъми ООД. Та от всяка друга стая хората излизаха след 10-минутен разпит, ухилени и доволни. Тук ги държаха по минимум 15 минути. Докато чаках половин час да вляза си полафих с един от преподавателите, който ми беше квестор на редовния изпит по Журналистика. Човекът е на около 30, много забавен и така да се каже ми даде информацията, която ме интересуваше. Много голям мерак ми беше да се мушна в специалност ПР, но той ме разубеди. Сподели ми, че нещата там изобщо не са на ниво. За правото в университета ми каза: “СУ не е това което беше. Сега преподавателите идват когато им скимне и преподават каквото им скимне.. иди, че се оправяй после на изпити в сесия.” Той самият е завършил специалност Журналистика в университета и сега завършва втора-Международни отношения. Та човекът ми каза, че добре съм се ориентирала. Погаврихме се с вицовете за Бойко Борисов и Супермен и техните пижами и влязох да се запозная с ГОЛЕМИЯ Георги Лозанов. Незнам дали защото беше мъж, но единствено него изтърпях. Двете жени, които бяха в комисията... ще остана без коментар за тях... Бедна ви е фантазията за какви неприятни и надменни хора си говорим.

Изпитът не протече особено гладко, даже според мен - никак. Още при влизането ми изпитващите, седнали на висока катедра ми показаха едно чинче, намиращо се на метър под тях (не преувеличавам), и ми казаха “Седни ей там”. Наречието “там” и разликата във височинното разположение явно имаха за цел обезоръжаване на врага... ама не ми стана ясно защо трябваше да има вражески отношения в тази заличка.
Заместник-ректорката явно беше дошла да се посмее. Всеки неин въпрос беше придружен със задавен смях (ако искате да разберете какъв гледайте Monster’s Inc), което създаде у мен впечатление за подигравка с изпитваните. Поговорихме си, но отношението, което получих нещо започна да поубива желанието ми да уча точно тази специалност в този университет. Добавката на една моя позната, която е трети курс Журналистика в СУ го доуби. Разказа ми как протекъл последния й изпит по “Български език и стилистика”. Значи мацката отишла на изпита и човекът ОТГОРЕ й казал: “Колежке, как сте с френския?”, а тя отвърнала, че не говори френски. После обаче колегата доуточнил, че има предвид френската любов. И понеже колежката се възмутила и попитала: “Това по-точно въпрос от Българския език ли е или от стилистиката? ”, й бил зададен контра въпрос “Колежке 2 или 3 да ви пиша?”. Ето така преминал елитният изпит в още по-елитния университет, който ми беше идеал, но мисля че вече думата идеал в България не съществува. Иначе паметникът на Вапцаров нямаше за блесне в зелено в деня на годишнината от смъртта му...

И така: Време е... за класиране. Защото въпреки всички неприятни емоции аз успях и вече съм студентка. Защото животът може да не е любвеобвилен към такива като мен, но слънцето свети за всички еднакво поне в моята фантазия...